Братята Уинчестър

Първото, което се набива на очи при братята Уинчестър е, че ни най-малко не са братя.

Чарлз Уинчестър е роден през 1812г. в Кидлингтън, Англия, в богато семейство. Прекарва безоблачно детство почти без да напуска дома си, след което заминава да учи в Оксфорд. Там се запознава с лорд Оукли, местен Вентру. Вампирът харесва младия мъж и не след дълго го дарява с Прегръдката на Каин.
След завършване на университета, Чарлз работи при господаря си като счетоводител, а по-късно и като управител на някои от имотите му. През 42-ра лордът решава, че е време подопечният му да започне да се оправя сам. Чарли заминава за Лондон и отваря хотел. След фалита му през 1904г. събира всичките си останали пари и заминава за Щатите. Прекарва няколко години в Ню Орлиънс, след това заминава на обиколка из Европа. Войната го сварва във Франция, където за първи път участва в сериазни сблъсъци със Сабата.
През 1919г. се връща в Щатите и се установява в Чикаго. Там среща Макавити - 20-ина годишна емигрантка, новопревърнат Каитиф. Чарли я "осиновява" с разрешението на Принца и я възпитава в духа на Шестте традиции. Въпреки това отношенията между двамата остават по-скоро като между брат и сестра, отколкото слуга и господар. В подземния свят бързо се прочуват като "Братята Уинчестър".
Година по-късно в Америка е наложен Сухият режим. Обстановката беззаконие се оказва рай за двамата вампири и те започват активно да се занимават с контрабанда на алкохол. Бизнесът им процъфтява под закрилата на Камарила и скоро печелят правото на собствен Домейн. До наши дни границите му не са се променили значително - обхваща териториите мажду Калифорния и Линкълн авеню на запад до Рейвънсууд авню на изтог и Петерсън авеню на север и Фостър на юг, включвайки в пределите си гробището Роузхил.

Чарли Уинчестър е подчертано ниск и набит, на видима възраст около 30 - 35 години. В облеклото, както и във повечето неща е консервативен, придържа се към стила на 20-те години на двайсти век. Въпреки дългите години прекарани в Щатите упорито държи на британския си акцент. Винаги е с лула в уста, дори когато не я пуши. Запален любител е на всякакви огнестрелни оръжия и има впечатляваща клекция, включваща изключително редки образци. Същото се отнася и до страстта му към редки и ценни вина и друг вид скъп алкохол. "Толкова е сериозен - казва за него Макавити през смях. - Понякога когато съм с него имам чувството, че ще умра от скука. Дори не е забавно да го дразниш, толкова е сдържан. Само веднъж съм го виждала да изпада в бяс. Но тогава наистина беше страшно... Бяхме в един бар - продължава тя. - Трябва да беше някъде края на 40-те... както и е. Той седеше на една маса и говореше с някакви хора - за нещо важно, обзалагам се. По едно време забелязах, че говори само той, а другите двама само го гледаха ужасени. Гласът му беше равен и при всяка дума удряше една чаша за уиски в ръба на масата. Накрая я удари толкова силно, че тя се счупи и остана в ръката му като крив, стклен зъб. Той я изгледа, бааавно и изучаващо и започна да се смее. Досега не бях чувала някой да се смее така. Другите двама също започнаха да се смеят. И изведнъж Чарли се нахвърли на единия, хвана го за реверите и помете цялото заведение с него... беше наистина ужасяващо. Накрая от човека не беше останало почти нищо... освен по стените. Така не ми каза обаче за какво беше цялото шоу."

Макавити Уинчестър, или накратко Майк, от своя страна е висока, стройна и гъвкава. Споделя влечението на Чарли към ретро стила, но си позволява по-ярки цветове, рaйета, орнаменти и всякакви лъскави и копринени неща. За разлика от брат си предпочита хладното оръжие, чистото и свистящо острие. Колекционира всякакви неща - пощенски марки, капачки от бутилки, глинени фигури, картини на улични художници, шапки, вратовръзки, настолни лампи - ако хареса нещо непременно става нейно. Може да е книга, която никога не би прочела или обувки, които никога не би обула - важното е да го притежава.
Чарли неколкократно бе умувал от кой ли клан ли е бил вампирът, който я е превърнал. Безрезултатно. Любовта и към лъскави неща често го навеждаше на мисълта, че е бил Тореадор, но те не изоставяха децата си - биха превърнали някого, само ако в него виждаха потенциален гений художник или музикант и биха се грижили за израстването му ревностно и безотказно. Другата възможност беше Малкавиан - малката беше луда, в това нямаше спор. Взимаше всичко за шега. Обичаше да говори дълго на жертвите си, да си играе с тях и често се налагаше Чарли да ги доубива след това. "Малката е луда колкото за двама Малкавиан - подмята Чарли и смуква от лулата си. - Една сутрин, трябва да беше около 3 часа, в "Шапкаря" (виж по-надолу) влезе ловец. Горкото момче изобщо не знаеше на кой свят е. Носеше дълъг до земята черен шлифер под който криеше меч или пушка или дявол знае какво. Вероятно се опитваше да изглежда страшен и загадъчен но по-скоро приличаше на ухажор на първа среща. Майк в това време премиташе около масите. Когато го видя хвърли метлата настрани и толкова жизнерадостно го поздрави с "Добро утро, сър!", че чак подскочих. Взе му шапката, хврли я на закачалката, покани го на бара и му наля кафе. След това започна да му говори. Мътните я взели! Говореше му за чай, за коне, за коли, за времето, за музика и за всякакви други неща. Питаше го за семейството му и какви сладкиши обича и изобщо не го изчаваше да отговори. Няколко пъти му долива кафе и го питаше не иска ли още нещо. Когато след час, може би дори повече, въкликна "О, сър, съжалявам, но е време да затваряме!" Хлапето си взе шапката и си излезе без изобщо да помни за какво беше дошло. Разбира се, после се наложи да го убия."

Ще дописвам утре